Apr 27, 2005, 9:09 PM

Признание

  Poetry
1.1K 0 1

         Аз не мога като поетите

         да изписвам елейни слова...

         Мога кратко и сърдечно

         да ти кажа ей това:

         Ти си радост в битието,

         болка в радостта...

         Звезда пленителна в небето,

         за да е красив света...

         В света, в който съществувам,

         аз искам тебе да те има!

         Да ме сгряваш с любовта си,

         дори и в най-люта зима...

         Прости ми, ако стихът лиричен,

         описващ любовта ми жарка,

         не е така благозвучен, мелодичен

         като вълшебните сонети на Петрарка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...