Apr 27, 2005, 9:09 PM

Признание

  Poetry
1.1K 0 1

         Аз не мога като поетите

         да изписвам елейни слова...

         Мога кратко и сърдечно

         да ти кажа ей това:

         Ти си радост в битието,

         болка в радостта...

         Звезда пленителна в небето,

         за да е красив света...

         В света, в който съществувам,

         аз искам тебе да те има!

         Да ме сгряваш с любовта си,

         дори и в най-люта зима...

         Прости ми, ако стихът лиричен,

         описващ любовта ми жарка,

         не е така благозвучен, мелодичен

         като вълшебните сонети на Петрарка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...