27.04.2005 г., 21:09

Признание

1.1K 0 1

         Аз не мога като поетите

         да изписвам елейни слова...

         Мога кратко и сърдечно

         да ти кажа ей това:

         Ти си радост в битието,

         болка в радостта...

         Звезда пленителна в небето,

         за да е красив света...

         В света, в който съществувам,

         аз искам тебе да те има!

         Да ме сгряваш с любовта си,

         дори и в най-люта зима...

         Прости ми, ако стихът лиричен,

         описващ любовта ми жарка,

         не е така благозвучен, мелодичен

         като вълшебните сонети на Петрарка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...