30 нояб. 2008 г., 18:35

Признание

719 0 1
Днес слънцето ми се усмихва с твоите сочни устни,
а облакът ми смига с твоите дълбоки очи,
вятърът ме гали с твоите нежни ръце,
а пъстропера птица кацна на прозореца ми
и ме гледа с неискащи очи, с необещаващи криле,
след малко литва, изпращам я с влажен поглед
и чакам следващото и завръщане,
откривам те във всичко живо!
А вечер, остана ли сама
на приглушени светлини,
те виждам как идваш целият в бяло,
пристъпваш бавно, с изпиващ поглед,
с ръце, копнеещи за мене.
- Ела, любими, ела и ме вземи!
- Ще те дочакам ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МИСИЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...