Признание
Днес слънцето ми се усмихва с твоите сочни устни,
а облакът ми смига с твоите дълбоки очи,
вятърът ме гали с твоите нежни ръце,
а пъстропера птица кацна на прозореца ми
и ме гледа с неискащи очи, с необещаващи криле,
след малко литва, изпращам я с влажен поглед
и чакам следващото и завръщане,
откривам те във всичко живо!
А вечер, остана ли сама
на приглушени светлини,
те виждам как идваш целият в бяло,
пристъпваш бавно, с изпиващ поглед,
с ръце, копнеещи за мене.
- Ела, любими, ела и ме вземи!
- Ще те дочакам ли?
а облакът ми смига с твоите дълбоки очи,
вятърът ме гали с твоите нежни ръце,
а пъстропера птица кацна на прозореца ми
и ме гледа с неискащи очи, с необещаващи криле,
след малко литва, изпращам я с влажен поглед
и чакам следващото и завръщане,
откривам те във всичко живо!
А вечер, остана ли сама
на приглушени светлини,
те виждам как идваш целият в бяло,
пристъпваш бавно, с изпиващ поглед,
с ръце, копнеещи за мене.
- Ела, любими, ела и ме вземи!
- Ще те дочакам ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МИСИЯ Всички права запазени
