Днес слънцето ми се усмихва с твоите сочни устни,
а облакът ми смига с твоите дълбоки очи,
вятърът ме гали с твоите нежни ръце,
а пъстропера птица кацна на прозореца ми
и ме гледа с неискащи очи, с необещаващи криле,
след малко литва, изпращам я с влажен поглед
и чакам следващото и завръщане,
откривам те във всичко живо!
А вечер, остана ли сама
на приглушени светлини,
те виждам как идваш целият в бяло,
пристъпваш бавно, с изпиващ поглед, ...