15 февр. 2009 г., 18:34

Признание

740 0 9

 

 Не мога да съм тъжна птица
 с окастрени, оцапани криле...

 Не ми отива да съм скица -  
 едва надраскана от „сляп поет"...

 В кошмарите съм беден рицар,
 от разни тайни страхове обзет...

 А грешна съм не го отричам - 
 със любовта направих си завет...

 На себе си, разбрах, приличам – 
 обичам истински живота клет...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Агапея Полис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Единственият смислен и животворен обет Ивайло!
  • Обет за обич! Не се променяй! Волна си...птица, Агапея! Ваше Благородие
  • Благодаря за красивите и мили думи Мария, Таня, Ивелина, Сияна, Лори и Мариана! Поднасям Ви сърдечна усмивка!
  • Усеща се,че си слна жена! Поздрави!
  • На себе си, разбрах, приличам –
    обичам истински живота клет
    ииии пишеш страхотно много ми хареса поздрави

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...