Признание
МАМО, МИЛА МАМО!
Докато тупти сърцето ти голямо,
докато си тука, докато те има
и преди да дойде вечната ти зима,
позволи ми, майко, тук да коленича
и да ти покажа колко те обичам!
Време за отсрочка, мила мамо, няма.
Даже мойта внучка вече е голяма.
И във мойта плитка много сняг белее...
Искам да ти кажа – с тебе се гордея!
Позволи ми, майко, днес да те прегърна,
майчината обич в погледа да зърна.
Искам да целуна топлите ти длани,
искам нежността им в мене да остане!
Погали ме, мамо! Искам да запомня
сладката ти ласка, любовта огромна.
Чуй ме, благославям онзи миг чудесен,
в който си ми пяла люлчината песен!
Искам днес да знаеш, докато си жива,
докато ме чуваш – с тебе бях щастлива!
После ще е късно! После е излишно!
После ще тъгувам и ще плача скришно.
И пред тебе, мамо, аз ще съм виновна,
че съм ти спестила чувствата синовни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
