1 февр. 2011 г., 11:58

Признание

1K 0 11

                           На жената, която повече от 25 години

                           е неотлъчно до мен!

 

Низ флиртове и срещи е животът

сред пъстрата магия на деня.

Все късни и забравяни, защото

при теб блажен се връщам през нощта...

 

Реката на годините изтича,

косите ни сребреят ден след ден...

А спомняш ли си - бяхме ученици,

аз влюбих се във теб и ти във мен...

 

А кратките години в института...

А гарата с един студент смутен -

до влака с теб в последната минута

в Бургас урекъл своя сватбен ден...

 

Реката на годините изтича...

Да стана Бог и да я върна аз -

по-силно даже, знай, ще те обичам

и пак ще съм на гарата в Бургас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...