1 февр. 2011 г., 11:58

Признание

1K 0 11

                           На жената, която повече от 25 години

                           е неотлъчно до мен!

 

Низ флиртове и срещи е животът

сред пъстрата магия на деня.

Все късни и забравяни, защото

при теб блажен се връщам през нощта...

 

Реката на годините изтича,

косите ни сребреят ден след ден...

А спомняш ли си - бяхме ученици,

аз влюбих се във теб и ти във мен...

 

А кратките години в института...

А гарата с един студент смутен -

до влака с теб в последната минута

в Бургас урекъл своя сватбен ден...

 

Реката на годините изтича...

Да стана Бог и да я върна аз -

по-силно даже, знай, ще те обичам

и пак ще съм на гарата в Бургас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...