Feb 1, 2011, 11:58 AM

Признание

  Poetry » Love
1K 0 11

                           На жената, която повече от 25 години

                           е неотлъчно до мен!

 

Низ флиртове и срещи е животът

сред пъстрата магия на деня.

Все късни и забравяни, защото

при теб блажен се връщам през нощта...

 

Реката на годините изтича,

косите ни сребреят ден след ден...

А спомняш ли си - бяхме ученици,

аз влюбих се във теб и ти във мен...

 

А кратките години в института...

А гарата с един студент смутен -

до влака с теб в последната минута

в Бургас урекъл своя сватбен ден...

 

Реката на годините изтича...

Да стана Бог и да я върна аз -

по-силно даже, знай, ще те обичам

и пак ще съм на гарата в Бургас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...