6 мая 2016 г., 17:16

Признание

708 1 1

Не те обичам, това е твърде просто,
не те желая, а истински горя!
Целувката ти е цяло светотатство,
внезапно роб ме прави на греха.
Със всяка клетка те усещам,
със всяка глътка въздух вдишвам теб,
докосването е горяща болка
сърцето ми разкъсва, като ток.
Не са ми нужни празни обяснения,
защото няма думи за това,
за тръпките, за силните вълнения,
които будиш в мойте сетива.
Аз знам, че тая сила връща се,
че извора е някъде във теб,
във вечноста живее без предели,
дори смърта пред нея ще трепери.
. Мистерия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбира се, от там започва всичко. И писането помага да виждаш детайли, които иначе може да пропуснеш.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...