6.05.2016 г., 17:16

Признание

707 1 1

Не те обичам, това е твърде просто,
не те желая, а истински горя!
Целувката ти е цяло светотатство,
внезапно роб ме прави на греха.
Със всяка клетка те усещам,
със всяка глътка въздух вдишвам теб,
докосването е горяща болка
сърцето ми разкъсва, като ток.
Не са ми нужни празни обяснения,
защото няма думи за това,
за тръпките, за силните вълнения,
които будиш в мойте сетива.
Аз знам, че тая сила връща се,
че извора е някъде във теб,
във вечноста живее без предели,
дори смърта пред нея ще трепери.
. Мистерия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се, от там започва всичко. И писането помага да виждаш детайли, които иначе може да пропуснеш.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...