6.05.2016 г., 17:16

Признание

710 1 1

Не те обичам, това е твърде просто,
не те желая, а истински горя!
Целувката ти е цяло светотатство,
внезапно роб ме прави на греха.
Със всяка клетка те усещам,
със всяка глътка въздух вдишвам теб,
докосването е горяща болка
сърцето ми разкъсва, като ток.
Не са ми нужни празни обяснения,
защото няма думи за това,
за тръпките, за силните вълнения,
които будиш в мойте сетива.
Аз знам, че тая сила връща се,
че извора е някъде във теб,
във вечноста живее без предели,
дори смърта пред нея ще трепери.
. Мистерия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се, от там започва всичко. И писането помага да виждаш детайли, които иначе може да пропуснеш.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...