May 6, 2016, 5:16 PM

Признание

  Poetry » Love
714 1 1

Не те обичам, това е твърде просто,
не те желая, а истински горя!
Целувката ти е цяло светотатство,
внезапно роб ме прави на греха.
Със всяка клетка те усещам,
със всяка глътка въздух вдишвам теб,
докосването е горяща болка
сърцето ми разкъсва, като ток.
Не са ми нужни празни обяснения,
защото няма думи за това,
за тръпките, за силните вълнения,
които будиш в мойте сетива.
Аз знам, че тая сила връща се,
че извора е някъде във теб,
във вечноста живее без предели,
дори смърта пред нея ще трепери.
. Мистерия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбира се, от там започва всичко. И писането помага да виждаш детайли, които иначе може да пропуснеш.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...