May 6, 2016, 5:16 PM

Признание

  Poetry » Love
715 1 1

Не те обичам, това е твърде просто,
не те желая, а истински горя!
Целувката ти е цяло светотатство,
внезапно роб ме прави на греха.
Със всяка клетка те усещам,
със всяка глътка въздух вдишвам теб,
докосването е горяща болка
сърцето ми разкъсва, като ток.
Не са ми нужни празни обяснения,
защото няма думи за това,
за тръпките, за силните вълнения,
които будиш в мойте сетива.
Аз знам, че тая сила връща се,
че извора е някъде във теб,
във вечноста живее без предели,
дори смърта пред нея ще трепери.
. Мистерия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбира се, от там започва всичко. И писането помага да виждаш детайли, които иначе може да пропуснеш.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...