29 мар. 2018 г., 12:58

Признание

643 0 0

Признание

 

Тъжиш след мойта изповед,

изсипала се безпощадно

през сивия измокрен ден,

родил посоки без лъчи,

ограбени и хладни,

с хербарий от изгубени цветя роден.

 

Тъжиш помръкнала във тъмен ъгъл,

втренчена във сипеите голи,

след пощальона, с празна вест излъгал,

колет оставил с похабени роли...

 

Без мойто откровение  

посърнал и оловен щях да влача

нозе вдървени под окаляната дреха,

с изкуствените изгреви във здрача

полепнал по лъжливата утеха.

 

Жесток съм може би в попарения миг,

но трижди по-жесока е усмивката

с букета на лъжата,

любов ридае със сподавения вик,

но любовта цветя ще дири

единствено със истинския лотос,

разтворил се пред извора

в градината на свободата...

 

гр. София, 25.07.2017 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...