Тъжиш след мойта изповед,
изсипала се безпощадно
през сивия измокрен ден,
родил посоки без лъчи,
ограбени и хладни,
с хербарий от изгубени цветя роден.
Тъжиш помръкнала във тъмен ъгъл,
втренчена във сипеите голи,
след пощальона, с празна вест излъгал,
колет оставил с похабени роли...
Без мойто откровение
посърнал и оловен щях да влача ...