Mar 29, 2018, 12:58 PM

Признание

  Poetry » Love
646 0 0

Признание

 

Тъжиш след мойта изповед,

изсипала се безпощадно

през сивия измокрен ден,

родил посоки без лъчи,

ограбени и хладни,

с хербарий от изгубени цветя роден.

 

Тъжиш помръкнала във тъмен ъгъл,

втренчена във сипеите голи,

след пощальона, с празна вест излъгал,

колет оставил с похабени роли...

 

Без мойто откровение  

посърнал и оловен щях да влача

нозе вдървени под окаляната дреха,

с изкуствените изгреви във здрача

полепнал по лъжливата утеха.

 

Жесток съм може би в попарения миг,

но трижди по-жесока е усмивката

с букета на лъжата,

любов ридае със сподавения вик,

но любовта цветя ще дири

единствено със истинския лотос,

разтворил се пред извора

в градината на свободата...

 

гр. София, 25.07.2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...