29.03.2018 г., 12:58 ч.

Признание 

  Поезия » Любовна
428 0 0
Тъжиш след мойта изповед,
изсипала се безпощадно
през сивия измокрен ден,
родил посоки без лъчи,
ограбени и хладни,
с хербарий от изгубени цветя роден.
Тъжиш помръкнала във тъмен ъгъл,
втренчена във сипеите голи,
след пощальона, с празна вест излъгал,
колет оставил с похабени роли...
Без мойто откровение
посърнал и оловен щях да влача ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??