1 сент. 2018 г., 15:33

Признание

641 1 2

 

В кръга на моето отиване
някак си се връщам неусетно.
По пътя има падане и спиране 
и още много, много нещо.
Има полет, който свършва в драките
и остава там парче от кожа,
Когато е разтлано "егото"
и когато тъп е ножа.
Има даже сън от светлото,
което дълго, дълго чакам,
без да знам, че е завеса 
за да съм далеч от мрака.
В кръга на моето отиване
има веселба от капки радост,
от балони на щастливо минало
очертали своята възможност.
А аз крача, носейки си знамето,
в похода на живота победител
и сричам с душата си Познанието
на една велика дума -
АЗ ОБИЧАМ!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...