Признание
В кръга на моето отиване
някак си се връщам неусетно.
По пътя има падане и спиране
и още много, много нещо.
Има полет, който свършва в драките
и остава там парче от кожа,
Когато е разтлано "егото"
и когато тъп е ножа.
Има даже сън от светлото,
което дълго, дълго чакам,
без да знам, че е завеса
за да съм далеч от мрака.
В кръга на моето отиване
има веселба от капки радост,
от балони на щастливо минало
очертали своята възможност.
А аз крача, носейки си знамето,
в похода на живота победител
и сричам с душата си Познанието
на една велика дума -
АЗ ОБИЧАМ!
© Слава Костадинова All rights reserved.
