valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
11 июл. 2023 г., 06:37

Признание 

  Поэзия
290 4 2

И ти, след хорски приказки реши,
че моето приятелство е вяло.
Все мислех, че душата ми личи.
Навярно е ръждиво огледалото...

Онзи казал, другият решил...
Ти къде си в хорската заблуда?...
Не съм те лъгал и не съм се крил...
Крещи луната като пеперуда...

Боли от невъзможници. Боли!!!
Сънят не ме спохожда от болежки.
Защо човек се ражда със очи?
Царе са лошите, а ние - пешки...

Умората навярно ми личи.
Не мога с лошотия да се боря.
Душата страда, тялото мълчи....
Остана ми, на Бога да се моля.

Времето ще сложи всичко в ред,
но времето изяжда ме и мене...
Усетиш ли добро във силует,
до теб ще съм смълчан и безпроблемен...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Болезнено и красиво...
    Поздрав!
  • Болят стиховете ти от предадените приятелство, но толкова красиво написано!
Предложения
: ??:??