Jul 11, 2023, 6:37 AM

Признание

  Poetry
482 4 2

И ти, след хорски приказки реши,
че моето приятелство е вяло.
Все мислех, че душата ми личи.
Навярно е ръждиво огледалото...

Онзи казал, другият решил...
Ти къде си в хорската заблуда?...
Не съм те лъгал и не съм се крил...
Крещи луната като пеперуда...

Боли от невъзможници. Боли!!!
Сънят не ме спохожда от болежки.
Защо човек се ражда със очи?
Царе са лошите, а ние - пешки...

Умората навярно ми личи.
Не мога с лошотия да се боря.
Душата страда, тялото мълчи....
Остана ми, на Бога да се моля.

Времето ще сложи всичко в ред,
но времето изяжда ме и мене...
Усетиш ли добро във силует,
до теб ще съм смълчан и безпроблемен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Болезнено и красиво...
    Поздрав!
  • Болят стиховете ти от предадените приятелство, но толкова красиво написано!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...