29 июн. 2025 г., 08:36

Признание

235 3 9

Дори когато замълча стъписан от нечакан жест...

Все нося една мечта за прошка и за ранена чест.

 

Над мене топли небеса. Под мене е тръпна земя.

Не вярвам вече в чудеса, които ще ме променят. 

 

Когато чувам блага вест и срещам чистите очи

на неподкупния светец, който ме закриля и мълчи...

 

И поднасям цветя. И се моля в този кратък миг...

Над мене чисти небеса. В мен недовършен стих.

 

 

18 август 

2003 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за Любими, Мария!
    Благодаря за доверието, Радостина!
    Благодаря за поздравите и оценката, Ангел!
  • Поззрави,Приятелю!Хубав стих!
  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
  • Хубав стих, Стойчо. Изпълнен с почит и признателност!
  • (Слав Коруба),на 18 август е Успение на Свети Йоан Рилски.
    Благодаря, че търсиш в правилната посока!
    Дора,благодаря за споделените чувства и оценката!
    Преди толкова години загубих майката на моята съпруга,само че повод да напиша стихотворението беше нейната далновидност.За мен тя беше Светица!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....