29.06.2025 г., 8:36

Признание

257 3 9

Дори когато замълча стъписан от нечакан жест...

Все нося една мечта за прошка и за ранена чест.

 

Над мене топли небеса. Под мене е тръпна земя.

Не вярвам вече в чудеса, които ще ме променят. 

 

Когато чувам блага вест и срещам чистите очи

на неподкупния светец, който ме закриля и мълчи...

 

И поднасям цветя. И се моля в този кратък миг...

Над мене чисти небеса. В мен недовършен стих.

 

 

18 август 

2003 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за Любими, Мария!
    Благодаря за доверието, Радостина!
    Благодаря за поздравите и оценката, Ангел!
  • Поззрави,Приятелю!Хубав стих!
  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
  • Хубав стих, Стойчо. Изпълнен с почит и признателност!
  • (Слав Коруба),на 18 август е Успение на Свети Йоан Рилски.
    Благодаря, че търсиш в правилната посока!
    Дора,благодаря за споделените чувства и оценката!
    Преди толкова години загубих майката на моята съпруга,само че повод да напиша стихотворението беше нейната далновидност.За мен тя беше Светица!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...