29.06.2025 г., 8:36

Признание

238 3 9

Дори когато замълча стъписан от нечакан жест...

Все нося една мечта за прошка и за ранена чест.

 

Над мене топли небеса. Под мене е тръпна земя.

Не вярвам вече в чудеса, които ще ме променят. 

 

Когато чувам блага вест и срещам чистите очи

на неподкупния светец, който ме закриля и мълчи...

 

И поднасям цветя. И се моля в този кратък миг...

Над мене чисти небеса. В мен недовършен стих.

 

 

18 август 

2003 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за Любими, Мария!
    Благодаря за доверието, Радостина!
    Благодаря за поздравите и оценката, Ангел!
  • Поззрави,Приятелю!Хубав стих!
  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
  • Хубав стих, Стойчо. Изпълнен с почит и признателност!
  • (Слав Коруба),на 18 август е Успение на Свети Йоан Рилски.
    Благодаря, че търсиш в правилната посока!
    Дора,благодаря за споделените чувства и оценката!
    Преди толкова години загубих майката на моята съпруга,само че повод да напиша стихотворението беше нейната далновидност.За мен тя беше Светица!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...