Дори когато замълча стъписан от нечакан жест...
Все нося една мечта за прошка и за ранена чест.
Над мене топли небеса. Под мене е тръпна земя.
Не вярвам вече в чудеса, които ще ме променят.
Когато чувам блага вест и срещам чистите очи
на неподкупния светец, който ме закриля и мълчи...
И поднасям цветя. И се моля в този кратък миг...
Над мене чисти небеса. В мен недовършен стих.
18 август
2003 год.
© Стойчо Станев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
