25 апр. 2007 г., 11:06

Признание 

  Поэзия
534 0 2


             ПРИЗНАНИЕ


Тъжна жарава гори ми сърцето,
терзае мойта душа,
че не стигнах там, за където
ме поведе едничка мечта.


Толкова малко поисках в живота
и повярвах на твойте мечти.
Не поблазни ме ни пари, ни имоти,
а вярата в бъдните дни.


Исках с моята безусловна подкрепа
да прескочиш "бодливата тел",
да преминем таз стръмна пътека
към нашата жизнена цел.


Но... ти се предаде,
предаде и мойте мечти,
на "по-лек" живот се отдаде
и свършиха нашите дни!


Братови думи  ти не пребори,
загърби своите мечти.
Не превърна цървула в трандафори
и живота ни тъй лесно разби.

© Мария Никленова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Таня от името на Мария.
    Братът му е казал: От цървул трандафор не става.
  • Така е трябвало да бъде Мария!
    Не съжалявай за отминалите дни.Нека запазим красивия спомен!
    Поздравявам те за искрения стих!
Предложения
: ??:??