Признание
ПРИЗНАНИЕ
Тъжна жарава гори ми сърцето,
терзае мойта душа,
че не стигнах там, за където
ме поведе едничка мечта.
Толкова малко поисках в живота
и повярвах на твойте мечти.
Не поблазни ме ни пари, ни имоти,
а вярата в бъдните дни.
Исках с моята безусловна подкрепа
да прескочиш "бодливата тел",
да преминем таз стръмна пътека
към нашата жизнена цел.
Но... ти се предаде,
предаде и мойте мечти,
на "по-лек" живот се отдаде
и свършиха нашите дни!
Братови думи ти не пребори,
загърби своите мечти.
Не превърна цървула в трандафори
и живота ни тъй лесно разби.
© Мария Никленова All rights reserved.
