Признание

Понякога ми е по-лесно да призная 

че ти си този който идва при мен

нищо че аз вървя все натам

Да те намеря се молех и плаках

и скубех косите си удавена в мисли 

а защо не признах че вече те имах

По-лесно ми беше да те видя в ръцете си

отколкото пак да си мой

къде избяга тръпката остана само очакване

че птицата лети а езерото се оглежда в мен

не съм и Нарцис просто жена

Потърси ме при мен се утеши 

аз няма да плача когато искаш си върви

но първо моля те ела

Дните са дълги нощта не идва сама 

носи ми малко спомен и повече тъга

къде си в моя сън ти пак си ням

Понякога ми е по-лесно да призная

че те няма отколкото да те създам