Apr 3, 2011, 9:34 PM

Признание

  Poetry » Love
1K 0 0

Понякога ми е по-лесно да призная 

че ти си този който идва при мен

нищо че аз вървя все натам

 

Да те намеря се молех и плаках

и скубех косите си удавена в мисли 

а защо не признах че вече те имах

 

По-лесно ми беше да те видя в ръцете си

отколкото пак да си мой

къде избяга тръпката остана само очакване

че птицата лети а езерото се оглежда в мен

не съм и Нарцис просто жена

 

Потърси ме при мен се утеши 

аз няма да плача когато искаш си върви

но първо моля те ела

 

Дните са дълги нощта не идва сама 

носи ми малко спомен и повече тъга

къде си в моя сън ти пак си ням

 

Понякога ми е по-лесно да призная

че те няма отколкото да те създам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...