Apr 3, 2011, 9:34 PM

Признание

  Poetry » Love
1K 0 0

Понякога ми е по-лесно да призная 

че ти си този който идва при мен

нищо че аз вървя все натам

 

Да те намеря се молех и плаках

и скубех косите си удавена в мисли 

а защо не признах че вече те имах

 

По-лесно ми беше да те видя в ръцете си

отколкото пак да си мой

къде избяга тръпката остана само очакване

че птицата лети а езерото се оглежда в мен

не съм и Нарцис просто жена

 

Потърси ме при мен се утеши 

аз няма да плача когато искаш си върви

но първо моля те ела

 

Дните са дълги нощта не идва сама 

носи ми малко спомен и повече тъга

къде си в моя сън ти пак си ням

 

Понякога ми е по-лесно да призная

че те няма отколкото да те създам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...