Признавам го...
Виждам, че ме гледаш,
как ме гледаш,
как те гледам аз
и това изпълва ме със щастие.
Усмихваш ме,
огряваш като лъч светлина.
Дори и отдалече
погледът ти ме омагьосва,
хипнотизира ме,
просто чувства ме
и аз го чувствам...
Това си ти
изпълнена съм с теб,
в теб,
влюбваш ме,
да, любов е...!
Падам на колене
до тебе,
челата ни се изравняват,
душите ни се сливат,
очите ни се целуват,
прегръщам те,
ти мен също...
Любов е...!
Сълзите си изплакваме заедно,
любов е...!
Струва си всяко страдание,
тя е безценна...
любов е...
признавам го, любов е!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Все права защищены
