Признавам си
Неизказани мисли... Целувки...
Колко властно притеглят ни думите.
А Душата крещи за милувка.
Нежност и Страст, и Безумие.
Като прозрение, гръм и мълнии!
Тайната е разкрита.
От емоции ням съм. Безмълвие...
Кажа ли "Да!", ще политна!
Няма Вечност... Прегърни ме!
Единствен ме наречи!
Сутрин ставай с моето име!
Вечер с него затваряй очи!
Приемам те, Вдъхновение.
Послушен съм в твойте ръце.
От Любовта само Любов е спасение!
Признавам си: Искам те!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
