27 сент. 2015 г., 12:16

Признавам си

797 0 0

Признавам.

Взех си.

И повече,

отколкото е нужно -

усмивка от любими хора,

прегръдки детски,

тропот от крачета,

понякога и Самота -

за гърлото ме хващаше мълчание,

изпивах чаша Доброта -

сама си я приготвях.

В мъчния ми ден

с други поделих я.

Можеш ли да пиеш пълна чаша Сам?

На празна маса Сам, защо да сядаш?

Признавам си

и повече от теб си взех, Живот!

Признавам си -

не стига пълен ден

и никому не трябва

Беден ден.

Живот, от тебе още искам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...