Признавам си
Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно -
усмивка от любими хора,
прегръдки детски,
тропот от крачета,
понякога и Самота -
за гърлото ме хващаше мълчание,
изпивах чаша Доброта -
сама си я приготвях.
В мъчния ми ден
с други поделих я.
Можеш ли да пиеш пълна чаша Сам?
На празна маса Сам, защо да сядаш?
Признавам си
и повече от теб си взех, Живот!
Признавам си -
не стига пълен ден
и никому не трябва
Беден ден.
Живот, от тебе още искам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Тинчева Все права защищены