Признавам.

Взех си.

И повече,

отколкото е нужно -

усмивка от любими хора,

прегръдки детски,

тропот от крачета,

понякога и Самота -

за гърлото ме хващаше мълчание,

изпивах чаша Доброта -

сама си я приготвях.

В мъчния ми ден

с други поделих я.

Можеш ли да пиеш пълна чаша Сам?

На празна маса Сам, защо да сядаш?

Признавам си

и повече от теб си взех, Живот!

Признавам си -

не стига пълен ден

и никому не трябва

Беден ден.

Живот, от тебе още искам!