Признавам си
795
0
0
Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно -
усмивка от любими хора,
прегръдки детски,
тропот от крачета,
понякога и Самота -
за гърлото ме хващаше мълчание,
изпивах чаша Доброта -
сама си я приготвях.
В мъчния ми ден
с други поделих я.
Можеш ли да пиеш пълна чаша Сам?
На празна маса Сам, защо да сядаш?
Признавам си
и повече от теб си взех, Живот!
Признавам си -
не стига пълен ден
и никому не трябва
Беден ден.
Живот, от тебе още искам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
