25 дек. 2015 г., 16:33

Признавам си

820 0 0

Признавам.

Взех си.

И повече,

отколкото е нужно-

усмивка от любими хора,

прегръдки детски,

тропот на крачета,

понякога и самота -

за гърлото ме хващаше мълчание,

изпивах чаша Доброта -

сама си я приготвях.

В мъчния ми ден

със други споделих я.

Можеш ли да пиеш пълна чаша Сам?

На празна маса Сам, защо да сядаш?

Признавам си

и  повече от теб си взех, Живот!

Признавам си -

не стига пълен ден

и никому не трябва

Беден ден в мълчание удавен.

Живот, от тебе още искам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...