Признавам.

Взех си.

И повече,

отколкото е нужно-

усмивка от любими хора,

прегръдки детски,

тропот на крачета,

понякога и самота -

за гърлото ме хващаше мълчание,

изпивах чаша Доброта -

сама си я приготвях.

В мъчния ми ден

със други споделих я.

Можеш ли да пиеш пълна чаша Сам?

На празна маса Сам, защо да сядаш?

Признавам си

и  повече от теб си взех, Живот!

Признавам си -

не стига пълен ден

и никому не трябва

Беден ден в мълчание удавен.

Живот, от тебе още искам!