25.12.2015 г., 16:33

Признавам си

819 0 0

Признавам.

Взех си.

И повече,

отколкото е нужно-

усмивка от любими хора,

прегръдки детски,

тропот на крачета,

понякога и самота -

за гърлото ме хващаше мълчание,

изпивах чаша Доброта -

сама си я приготвях.

В мъчния ми ден

със други споделих я.

Можеш ли да пиеш пълна чаша Сам?

На празна маса Сам, защо да сядаш?

Признавам си

и  повече от теб си взех, Живот!

Признавам си -

не стига пълен ден

и никому не трябва

Беден ден в мълчание удавен.

Живот, от тебе още искам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...