18 нояб. 2017 г., 12:03  

Признавам си...

2K 5 26

Такава съм! Една неизфинена!
Ръбата! Спорна! Твърде нелогична!
В детайлите си неизкусурена!
Директна някаква и свръхкритична!

Шегите ми - едни са пиперливи,
та често подлютяват ти очите.
Но всъщност  закчливо-незлобливи
и целят се в смеха, а не в сълзите.

Приятелството ми и то една прокоба.
Неукрасено ни с гирлянди, ни с мънисти.
Но имаш ли го, значи че до гроба.
ще грее то със пламъци най-чисти.

И трудна хапка съм. Да ме изконсумираш,
на раз не можеш, че ще ти приседна.
Лица безбройни в мене ще намираш,
и всяка личност ми е предпоследна.

Но фалшът ме изпълва със досада.
Наужким аз не мога да обичам.
Усетя ли го в някой, без пощада
"приятел" спирам в миг да го наричам.

И знам, че крайна съм! И невъзможна!
Понякога ужасна за разбиране...
Но в цялата ми невъзможност сложна,
съм цяла себе си - без имитиране!




23.11.2015г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всъщност, Искра аз също недоумявам от развитието на чата. Стихотворенитето ми не е изключително, нито кой знае колко оригинално. Писано е в някакво моментно състояние, без много да се старая и да мисля за вътрешния ритъм на римите (и граматиката както се вижда).
    Приемам правото на всеки да мине, да хареса или не, да коментира или не и да замине. Да критикува или да даде препоръка. Дискусията тук би била чудесна тема за форум, но под стихотворние е меко казано неуместна.
    Надявам се за бъда правилно разбрана от всички. Затварям темата.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - повтарям, примерът ти е страхотен! 💐
    Подобни ни даваше една учителка още в средното, за "зорлен натаманената работа" съм го запомнила от нея. Имала съм отлични учители. Едната работеше и като журналист и редактор.


    ИСЕ, не шумим заради стихотворението, а за неща извън него. Говорим си.
  • Оставих да ми бъде размазана физиономията с Мария Магдалена от Магдала и си замълчах, но явно това не е било достатъчно изкупление, нито се е приело като извинение. Явно за едно "провинение", трябва да се отговаря многократно. Трудно е да се понесе такава обида, разбирам. Но наистина не е тук мястото. Всеки да си го знае, нали?
  • Това е затворената сричка на Пепи. Без -т накрая се получава "неизфинена" рима, макар и по правилата. Затова в класическата поезия често се използва пълната форма. Допустимо е, но непрепоръчително. Ще си помисля и за други примери, това сега е на прима виста. О, мен ме бива много за редактор. Не ме подценявайте! /Това беше предизвикана арогнтност, предполагам злопаметно напомняне, че се усъмних в нечии редакторски качества/. Аз съм невероятно добра, когато съм поощрена правилно. Но на кой му пука. Живи-здрави! Носът ми пак се зачерви.
  • Благодаря, Мария, за примерчето! Сигурно аз съм "сбъркана, защото и "часа" да напишеш, на мен пак ми звучи добре. Но наистина ти благодаря за отговора.
    Пепи... сигурно си права.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....