Такава съм! Една неизфинена!
Ръбата! Спорна! Твърде нелогична!
В детайлите си неизкусурена!
Директна някаква и свръхкритична!
Шегите ми - едни са пиперливи,
та често подлютяват ти очите.
Но всъщност закчливо-незлобливи
и целят се в смеха, а не в сълзите.
Приятелството ми и то една прокоба.
Неукрасено ни с гирлянди, ни с мънисти.
Но имаш ли го, значи че до гроба.
ще грее то със пламъци най-чисти.
И трудна хапка съм. Да ме изконсумираш,
на раз не можеш, че ще ти приседна.
Лица безбройни в мене ще намираш,
и всяка личност ми е предпоследна.
Но фалшът ме изпълва със досада.
Наужким аз не мога да обичам.
Усетя ли го в някой, без пощада
"приятел" спирам в миг да го наричам.
И знам, че крайна съм! И невъзможна!
Понякога ужасна за разбиране...
Но в цялата ми невъзможност сложна,
съм цяла себе си - без имитиране!
23.11.2015г.
© Магдалена Василева Все права защищены
Приемам правото на всеки да мине, да хареса или не, да коментира или не и да замине. Да критикува или да даде препоръка. Дискусията тук би била чудесна тема за форум, но под стихотворние е меко казано неуместна.
Надявам се за бъда правилно разбрана от всички. Затварям темата.