26 сент. 2009 г., 09:53

Призори

Поэзия » Другая

1K 0 19

Ще дойде утрото - голямо!
В просъница като че ли.
Денят отворен като рана -
така го виждам.
Призори.

Като загадка, като символ,
обвит е хълмовият връх,
във нещо лепкаво и синьо,
навярно синя птича кръв.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ananel (Нелиса)

синя, а? като мастилото в тетрадката ти ?

2009-10-14T19:49:55+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря!

2009-09-28T08:33:25+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

"Слънцето още не беше изгряло
и във просъница чух
как се блъска в остарялото тяло
моят неостаряващ дух.

Светлината на утрото души –
хищникът, за живот побеснял –
нищо не иска да слуша,
да можеше, би излетял."

Иван Груев

2009-09-27T00:00:00+03:00
враната (Маргарита Василева)

...здравей страннико - каза му птицата.
Помниш нали...?

2009-09-26T23:38:41+03:00
smile1 (Валка)

А ако се помъчим да го видим такъв, какъвто искаме да е?!

2009-09-26T22:23:45+03:00