26 сент. 2009 г., 09:53
Призори
Ще дойде утрото - голямо!
В просъница като че ли.
Денят отворен като рана -
така го виждам.
Призори.
Като загадка, като символ,
обвит е хълмовият връх,
във нещо лепкаво и синьо,
навярно синя птича кръв.
© Райчо Русев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
синя, а? като мастилото в тетрадката ти ?
-
Благодаря!
-
"Слънцето още не беше изгряло
и във просъница чух
как се блъска в остарялото тяло
моят неостаряващ дух.
Светлината на утрото души –
хищникът, за живот побеснял –
нищо не иска да слуша,
да можеше, би излетял."
Иван Груев -
...здравей страннико - каза му птицата.
Помниш нали...? -
А ако се помъчим да го видим такъв, какъвто искаме да е?!
-
!
...навярно... -
Умират горди птиците-във полет,
на зверовете да не станат стръв!
Дали небето не е посиняло,
оплискано от синя птича кръв...
Поздрав! -
Ще дойде, Райсън, утрото голямо!
А денят ще те посрещне с усмивка! -
рана е, отворена рана...
Райсън... -
Супер!Направо супер!
-
Символ на поезията си ти, Райсън.
-
Ще дойде!
-
Благодаря ти! За всеки стих!
Ще дойде утрото голямо... -
"навярно синя птича кръв." - някоя графиня ще да е летяла...
-
Толкова е синьо...като загадка,като символ.Невероятен стих!Аплодисменти!
-
!
Райсън!* -
"Като символ..."
Поздрав! -
Добро утро Райсън!
-
От крилата ти е, братко...Високо летиш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
