svetlitschka (Светличка)
554 4783
29 мая 2021 г., 00:05

Призрачен послепис 

  Поэзия
292 4 9

Изтича времето, изстинал пясък,

след залез слънце ширнат по брега.

Хладнеят дланите, посрещат плясък

самотен от залутана вълна.

 

Прелитат чайките с финален крясък,

прибират цветовете на деня.

Смрачава хоризонта с тъмен тласък

нощта и пали призрачна луна.

 

Зареян в сенките, прекрачваш смисъл,

поредната си строфа недописал,

притеглен от фитила на свещта.

 

Заблуда тлееща дъха ориса,

опърлени, крилата ти сами са,

потрепващи пред края на света.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Светличка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Зарадва ме гостуването и одобрението ви, въпреки тягостната нотка, която не ви е стреснала.
    Мария!⚘Таня!⚘
  • Чудя се как е останал извън полезрението ми този прекрасен сонет! Но сега се радвам, че го открих!😃 Впечатли ме дълбочината на рисунъка - не просто метафорични щрихи, а една философска задълбоченост и преплитане на изразните средства в едно търсено и постигнато внушение. Браво, Светличка!👏🌹💕
  • Хубав стих!
  • Благодаря ви, прекрасно е да съм сред вас!⚘
  • Харесва! Поздравления, Светулка!
  • Изтича времето, изстинал пясък,
    след залез слънце ширнат по брега.
    Много ми хареса!
  • Много ми хареса! Поздрав, Светулче!
  • Нарисувала си малко тъжна, но хубава картина! Хареса ми!
  • Формата на изразяване съчетана в сонет, е израз на овладяна стихотворна техника.
    Поздравления, Светулка!
Предложения
: ??:??