Призрачен послепис
Изтича времето, изстинал пясък,
след залез слънце ширнат по брега.
Хладнеят дланите, посрещат плясък
самотен от залутана вълна.
Прелитат чайките с финален крясък,
прибират цветовете на деня.
Смрачава хоризонта с тъмен тласък
нощта и пали призрачна луна.
Зареян в сенките, прекрачваш смисъл,
поредната си строфа недописал,
притеглен от фитила на свещта.
Заблуда тлееща дъха ориса,
опърлени, крилата ти сами са,
потрепващи пред края на света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
