Изтича времето, изстинал пясък,
след залез слънце ширнат по брега.
Хладнеят дланите, посрещат плясък
самотен от залутана вълна.
Прелитат чайките с финален крясък,
прибират цветовете на деня.
Смрачава хоризонта с тъмен тласък
нощта и пали призрачна луна.
Зареян в сенките, прекрачваш смисъл,
поредната си строфа недописал,
притеглен от фитила на свещта.
Заблуда тлееща дъха ориса,
опърлени, крилата ти сами са,
потрепващи пред края на света.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
