Призрачен послепис
Изтича времето, изстинал пясък,
след залез слънце ширнат по брега.
Хладнеят дланите, посрещат плясък
самотен от залутана вълна.
Прелитат чайките с финален крясък,
прибират цветовете на деня.
Смрачава хоризонта с тъмен тласък
нощта и пали призрачна луна.
Зареян в сенките, прекрачваш смисъл,
поредната си строфа недописал,
притеглен от фитила на свещта.
Заблуда тлееща дъха ориса,
опърлени, крилата ти сами са,
потрепващи пред края на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
