Минаваше по счупената улица,
и чу той „щрак” в скалистия базалт -
гноясал дъб, на нея шумно стенещ,
прокара корени там, над асфалта.
Заслуша се във плачещия призрак,
измислено трептене на жена -
получовек, пропукан от безмислие,
проплакваше безсълзието си там.
Но духът е дух, човекът е човек,
умрем ли - ще се озовем в бетона,
ще кълнат нови дъбове след век,
но след смъртта не ще покълнат хора. ...