22 мар. 2009 г., 12:32

Призрачно 

  Поэзия
644 0 28

 

                 Призрачно


Душата ми е стара. Като замък.
Призраци плетяха и ръце.
И шепнеха и в мрака нямо,
че имала е като вас сърце...

Обгърната със черно наметало,
стенеше от всеки допир, звън...
Счупи си крилете в огледало,
остана в нечий мъжки сън...

Насечена и цяла в драскотини,
проекция на огнени кошмари...
Света във нея е изстинал,
(или във него тя е остаряла)...

Но свети още! Като вино старо!

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??