22.03.2009 г., 12:32 ч.

Призрачно 

  Поезия
641 0 28

 

                 Призрачно


Душата ми е стара. Като замък.
Призраци плетяха и ръце.
И шепнеха и в мрака нямо,
че имала е като вас сърце...

Обгърната със черно наметало,
стенеше от всеки допир, звън...
Счупи си крилете в огледало,
остана в нечий мъжки сън...

Насечена и цяла в драскотини,
проекция на огнени кошмари...
Света във нея е изстинал,
(или във него тя е остаряла)...

Но свети още! Като вино старо!

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??