25 сент. 2008 г., 06:34

Призрачно...

869 0 0
 

Очите ми са пясъчни часовници

с прогнило дъно, тъжни и обременени...

Не им помагат никакви съновници...

Кошмарите поглъщат жадно

в неистово желание за малко време.

Ръцете ми са две окови,

ръждясали от толкова докосване...

А устните ми - съдници безбожни,

прокапали в червено отражение...

Сълза на мрак по призрачното ми лице,

където само спомен е оставил своята следа.

Горчива дупка е жалеещото сърчице...

А призраци присмиват се на мойта самота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...