Очите ми са пясъчни часовници
с прогнило дъно, тъжни и обременени...
Не им помагат никакви съновници...
Кошмарите поглъщат жадно
в неистово желание за малко време.
Ръцете ми са две окови,
ръждясали от толкова докосване...
А устните ми - съдници безбожни,
прокапали в червено отражение...
Сълза на мрак по призрачното ми лице,
където само спомен е оставил своята следа.
Горчива дупка е жалеещото сърчице... ...