25 sept 2008, 6:34

Призрачно...

  Poesía » Otra
871 0 0
 

Очите ми са пясъчни часовници

с прогнило дъно, тъжни и обременени...

Не им помагат никакви съновници...

Кошмарите поглъщат жадно

в неистово желание за малко време.

Ръцете ми са две окови,

ръждясали от толкова докосване...

А устните ми - съдници безбожни,

прокапали в червено отражение...

Сълза на мрак по призрачното ми лице,

където само спомен е оставил своята следа.

Горчива дупка е жалеещото сърчице...

А призраци присмиват се на мойта самота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...