Призрачно...

Poetry » Other

870 0 0

Очите ми са пясъчни часовници

с прогнило дъно, тъжни и обременени...

Не им помагат никакви съновници...

Кошмарите поглъщат жадно

в неистово желание за малко време.

Ръцете ми са две окови,

ръждясали от толкова докосване...

А устните ми - съдници безбожни,

прокапали в червено отражение...

Сълза на мрак по призрачното ми лице,

където само спомен е оставил своята следа.

Горчива дупка е жалеещото сърчице...

А призраци присмиват се на мойта самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0