12 февр. 2009 г., 22:48

Призраци 

  Поэзия » Другая
586 0 0

Призраци





Тогава просто исках щастие

и виждах сбъднати мечтите ни,

изгаряхме в горещи пламъци,

във всички мъки виждах смисъл…



Защо посегнахме на себе си?

Какво ни тласкаше към нищото?

Едно чудовищно безветрие

издуха истинския смисъл...



И заковани върху кръстове,

ний просим милост за злодеите,

след миг обаче го разбираме,

злодеите - това сме ние…


11:35

19.04.96

© Манол Манолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??