Призраци
Призраци
Тогава просто исках щастие
и виждах сбъднати мечтите ни,
изгаряхме в горещи пламъци,
във всички мъки виждах смисъл…
Защо посегнахме на себе си?
Какво ни тласкаше към нищото?
Едно чудовищно безветрие
издуха истинския смисъл...
И заковани върху кръстове,
ний просим милост за злодеите,
след миг обаче го разбираме,
злодеите - това сме ние…
11:35
19.04.96
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Манол Манолов Все права защищены
