Призраци
Тогава просто исках щастие
и виждах сбъднати мечтите ни,
изгаряхме в горещи пламъци,
във всички мъки виждах смисъл…
Защо посегнахме на себе си?
Какво ни тласкаше към нищото?
Едно чудовищно безветрие
издуха истинския смисъл...
И заковани върху кръстове,
ний просим милост за злодеите,
след миг обаче го разбираме,
злодеите - това сме ние…
11:35
19.04.96
© Манол Манолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
