Призраци

12.02.2009 г., 22:48 ч.

Поезия » Друга

725 0 0

Призраци

Тогава просто исках щастие

и виждах сбъднати мечтите ни,

изгаряхме в горещи пламъци,

във всички мъки виждах смисъл…

Защо посегнахме на себе си?

Какво ни тласкаше към нищото?

Едно чудовищно безветрие

издуха истинския смисъл...

И заковани върху кръстове,

ний просим милост за злодеите,

след миг обаче го разбираме,

злодеите - това сме ние…

11:35

19.04.96

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.