Призраци
Призраци
Тогава просто исках щастие
и виждах сбъднати мечтите ни,
изгаряхме в горещи пламъци,
във всички мъки виждах смисъл…
Защо посегнахме на себе си?
Какво ни тласкаше към нищото?
Едно чудовищно безветрие
издуха истинския смисъл...
И заковани върху кръстове,
ний просим милост за злодеите,
след миг обаче го разбираме,
злодеите - това сме ние…
11:35
19.04.96
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манол Манолов Всички права запазени
